Цветница се чества последната неделя преди Възкресението. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великденския пост.Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа.

Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина. Честито на именниците днес!

Празникът се възприема от народа ни повечето като, пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот отново на света около нас. На този ден всички отиват в черквата с китки от здравец, върбови клонки и други пролетни цветя. Осветените венчета се връщат в къщи и се поставят пред иконата

Цветница е любим празник на мнозина, това е празника на цветята и настъпилата пролет. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Обичаят „кумичене“ започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На Цветница вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника - Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви.

Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро и момите хвърлят в реката върбови венчета закъсмет и берекет.

Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.

На Цветница имен ден празнуват всички с имена на цветя и техните производни. Според статистиката на този ден празнуват близо 1/5 от българите.

На Цветница всички пеят български народни песни и танцуват.Рано рани девойка, Цвето ле, Цвето хубава, навръх цветна Цветница на изворче за вода. Край изворче стоеше, Цвето ле, Цвето хубава, и водица пиеше едно суро еленче С рогца вода мътеше, Цвето ле, Цвето хубава, а с очите я бистреше и на Цвета думаше: Наведи се, девойко, Цвето ле, Цвето хубава, огледай се в извора, да си видиш късмета. Наведе се девойка, Цвето ле, Цвето хубава, вдън води я гледаше едно младо юначе.